Университетският комплекс по хуманитаристика „Алма матер“ организира и спонсорира специална научна секция за докторанти и млади учени на тема „Политики за развитие на планинските райони – български и международен опит” в рамките на научната конференция „Географски аспекти на планирането и използването на територията в условията на глобални промени” –
Вършец, 23-25.09.2016, проведена в сътрудничество на Българско географско дружество с фондация “ЛОПС”, Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма матер“, Национален институт по геофизика, геодезия и география –БАН, ЮЗУ „Неофит Рилски”- Благоевград, Институт за космически изследвания и технологии – БАН, ШУ „Епископ Константин Преславски” и Български географски портал Географ БГ - http://www.geography.bg/
В сесията бяха дискутирани актуални въпроси, свързани с предизвикателствата и регионалните политики за устойчиво в планинските райони на България и Европейския съюз. Във фокуса на представените доклади бяха теми, които анализират теоретични и практически проблеми на устойчивото развитие на екосистемите и предлагат методи за оценка на услугите, които предоставят планинските територии, на основата на теренни изследвания в планински общини. Направен бе критичен анализ на законодателните инициативи на правителството и Европарламента, като се подчертава нуждата от разработване и прилагане на нови подходи и политики за интелигентна специализация на планинските територии в Република България, които имат потенциал да стимулират икономическото развитие и да решат много от социалните проблеми в тях. В докладите на секцията бяха отчетени и резултати от изследвания върху съвременното състояние и тенденциите в демографско и социално развитие на планинските райони в страната като цяло, както и проблемите на селищното развитие на планинските части на Централна Северна България. Направените изводи акцентират върху изключително неблагоприятни тенденции в развитието на демографските и социалните процеси в планинските територии на страната, като са указани конкретните общини, които са най-засегнати от тях. Посочва се необходимостта от прилагането на комплексен подход за устойчиво управление на планинските райони, който да отчита местните условия, инициативи и възможности за развитие, да стимулира активизация на връзките с прилежащите по-големи градски райони, особено при осигуряването на определени публични услуги. Отчита се нуждата от по-нататъшно развитие на регионалния аспект на законодателната и нормативната уредба, както на общоевропейско, така и на локално равнище (събиране на такси за ползваните екосистемни услуги), с цел подобряване на финансовото състояние на местните общности и приоритетно развитие на капацитета на разглежданите райони. Вместо да бъдат стигматизирани като „изостанали” територии, планинските региони трябва да се оценят от гледна точка на възможностите им за иновативно развитие в сферата на конкретно определени екосистемни услуги и високи технологии, с оглед повишаване на тяхната привлекателност като места за „зелени” и „умни” инвестиции. Посочена е необходимостта от обвързване на Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа - Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони (2015) с целите заложени в Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България (2014-2020).
