Лятното училище и кръглата маса се проведоха в Боровец в периода 7-12 септември 2017 г.
Между 7 и 12 септември 2017 г. в Боровец се проведе Лятното училище по дигитална хуманитаристика и ИТ. Основни акценти в шестдневното обучение през 2017 г. в рамките на секцията по Дигитална хуманитаристика бяха: използване на маркиращия език XML за описанието на антични и по-късни надписи и ръкописи (моделите и стандартите на TEI/EpiDoc); употреба на контролни списъци и речници, XSLT и уеб-публикуване; свързани пространствени данни и геоанотиране; инструменти и платформи за геопространствено маркиране и визуализация (Pelagios/Recogito); Python за извличане на данни, автоматизирано описание и каталогизиране. Обучители бяха доц. Габриел Бодар, д-р Валерия Витале и Симона Стоянова, научни сътрудници в Института по класически изследвания на Университетския колеж, Лондон, както и дългогодишни партньори в инициативите на изследователската група по дигитална хуманитаристика към УКХ. Основни акценти в тридневната работа на секцията по Информационни технологии бяха: гъвкави подходи при управлението на проекти чрез комбинирано обучение – симулация и групова интерактивност (Аgile project management); скалируемост на системи с големи обеми от данни (Data intensive scalable systems); микросървисни архитектури от гледна точка на софтуерни архитектури, ориентирани към услуги (Service Software Architectures: Microservices). Обучители бяха проф. Едуардо Миранда и д-р Матю Бас от Университета Карнеги-Мелън, Питсбърг, САЩ, както и доц. Димитър Биров от Факултета по математика и информатика на СУ. Сред аудиторията имаше млади и утвърдени специалисти и преподаватели от четирите водещи университета в страната в областта на информационните технологии. Обученията в тази секция подпомогнаха процеса на създаване на компетентни специалисти в областта на производството на софтуер, така необходими на бизнеса.
Лекторите и участниците в школата изразиха своето удовлетворение от процеса на обучение и усвояване на нови подходи и умения в различните модули и секции. Предвиждат се следващи събития и бъдещи сътрудничества в рамките на все по-разширяващата се регионална и международна мрежа от изследователи и проекти в областта на технологичните системи и дигиталната хуманитаристика.
В последния ден от лятното училище (11 септември) беше проведена и кръгла маса за дискутиране на перспективите за развитие на дигиталната хуманитаристика в Югоизточна Европа.
В нея взеха участие специалисти в сферата на дигиталната хуманитаристика от над 10 страни. В началото д-р Димитър Илиев от катедра “Класическа филология” представи проектите, които се осъществяват в Софийския университет от изследователската група по дигитална хуманитаристика и екипи, които участват в тези проекти.
След него Тома Тасовац, директор на Центъра по дигитална хуманитаристика в Белград и представител на Сърбия в европейската научна инфраструктура DARIAH-EU направи представяне на възможностите пред изследователите в сферата на дигиталната хуманитаристика, които тази платформа предоставя. Той специално подчерта ролята на дигиталната хуманитаристика в изграждането на изследователски инфраструктури за предоставяне достъп до знание както на изследователи, така и на широката публика. Направи и преглед на важната дискусия около модерното развитие на социалните и хуманитарни науки в и извън рамките на дигиталната хуманитаристика.
Д-р Мариана Дамова представи проект на технологична лаборатория Мозайка, подкрепен и съфинансиран от Програма „Култура“ на Столична община. По време на изпълнението на проекта на име „Духовността на София в историческата памет“ е изградена интерактивна карта с преписите на Паисиевата „История славянобългарска“ с анотации, свързана информация и интерактивни елементи, позволяващи прибавяне на съдържание от потребители и използването им за обучителни цели в училище.
След представянията се проведе дискусия, в която се включиха участниците – обучители и обучаеми в лятното училище, както и организаторите от страна на СУ. В рамките на дискусията те се обединиха около следните заключения.
При бъдещи обучения по теми, свързани с дигиталната хуманитаристика, групите в сферите на дигиталната хуманитаристика и информационните технологии е добре да имат повече възможности за съвместни секции, в които да обсъждат общи проблеми в своята работа. По този начин те биха могли да повишат ефективността от своята изследователска дейност, а също така да достигнат до нови методи за реализацията й, както и да подобрят резултатите от своята работа. Беше споменато, че 6 или 7 дни не са достатъчни за обучение по толкова разнообразни теми, а в същото време участниците са били заинтересовани и от различните проекти на своите колеги.
Затова беше предложено в следващи обучения да се предвиждат и постерни секции с отделено време и възможности за дискусия на отделните проекти, което отново се очаква да рефлектира върху ефекта и по-добрите резултати от дейността им. От страна на обучаемите в ИТ секцията беше споделено, че киберсигурността все повече се превръща в тема и за изследванията на съвременната хуманитаристика, което предполага повече срещи на двете групи в бъдеще.
Заключението от проведеното лятно училище от страна както на обучаемите, така и на обучителите в секция дигитална хуманитаристика беше, че то надгражда предишните обучения с представените възможности за уеб-публикуване в XML и автоматизираното извличане на знания от текст чрез Python.
Участниците в кръглата маса се обединиха около оценката, че лятното училище по дигитална хуманитаристика и ИТ е постигнало своята основна цел да сближи изследователите в двете сфери и е една добра първа стъпка към допълнително задълбочаване на контактите и съвместната им дейност.
За лятното училище по дигитална хуманитаристика
Лятното училище по дигитална хуманитаристика и ИТ се реализира в рамките на научна програма „Технологични екосистеми в хуманитаристиката“ към Университетския комплекс по хуманитаристика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За участие в двете паралелни секции на лятното училище са одобрени над 40 души – студенти, докторанти, млади и утвърдени изследователи в научни организации от над 10 държави.
Допълнителна информация в приложената програма на събитието – тук.
Източник:Технологични екосистеми
